новые флеш игры.

Зелената светлина за НАТО дава надежди на Македония за нови инвестиции

Гуверньорът на Македонската централна банка очаква евроатлантическата интеграция да стимулира икономиката на страната Страните от НАТО подписаха протокола за присъединяване на Македония към Алианса, давайки надежда, че по този начин ще бъде стимулиран жизнения стандарт в балканската държава след десетилетие на стагнация. Посланиците на 29-те държави членки одобриха документа, с което Скопие получава правото да посещава срещи на блока преди официалното членство. Страната, която е дом на 2 млн. души, се намира в центъра на битката за влияние в региона между Русия и Запада. С брутен вътрешен продукт на човек от малко над една трета от средния за Европейския съюз тя е и една от най-бедните на континента, а една трета от населението ѝ е без работа. След постигането на споразумение с Гърция за името на бившата югославска република, беше премахната една от основните пречки пред нейната евроатлантическа интеграция. Сега Македония очаква приток на инвестиции, посочва гуверньорът на Македонската централна банка Анита Ангеловска-Бежоска в интервю за Bloomberg. „Когато погледнем към опита на други икономики, които са преминали през този процес, става ясно, че в НАТО и през годините преди присъединяването в НАТО и ЕС притокът на капитали в определени държави региона значително е нараснал“ посочва тя. Парламентите във всички държави членки на НАТО трябва да ратифицират протокола за присъединяване, за да може страната да се присъедини към другите балкански държави като Албания, Черна гора и Хърватия във военния клуб. В същото време Словения и Хърватия вече са членки на ЕС, а Сърбия, Албания и Черна гора са подали документи за членство, като Белград ще е най-вероятният следващ член на блока. В продължение на години Гърция блокира евроатлантическата интеграция на Скопие заради спора за името на югославската република. Страната също така е и най-големият чуждестранен инвеститор в Македония, като нейни фирми контролират единствената македонска петролна рафинерия и втората ѝ по големина банка. Според Ангеловска-Бежоска политическата стабилност също ще спомогне за привличането на чуждестранни инвеститори. По данни на Международния валутен фонд икономическият растеж в страната може да достигне 2,8% през тази година. „Минаха доста години, откакто сме заклещени в този процес с присъединяването към ЕС, за съжаление не по икономически причини“, посочи още тя. По думите ѝ силните перспективи за интеграция в ЕС и НАТО със сигурност ще окажат ефект върху кредитния риск на страната, което е важно за инвестициите.

Without carbon pricing subsidies to renewables can be counterproductive

THE world's economies have not been idle in the face of climate change. Companies and consumers are endeavouring to reduce their carbon footprint by investing in energy efficiency and changing their travel plans. Financial institutions are pressed to disinvest shares in fossil fuel industries by the “Keep it in the ground” campaign launched by NGOs and the media. In the last decade many

Прочети още: Without carbon pricing subsidies to renewables can be counterproductive

Bankers v mattresses

IN JUNE of last year the European Central Bank reduced its benchmark interest rate, at which it lends to commercial banks, to 0.15% and its deposit rate, which it pays to banks on their reserves, to -0.1%. For a central bank that was once cautious about unconventional measures, setting a negative interest rate was a bold move. The ECB was in effect charging commercial banks to hold their excess deposits at the central

Прочети още: Bankers v mattresses

Latin American economies should show leadership on climate negotiations

In December talks in Paris involving more than 200 countries may result in a new agreement aimed at reducing carbon emissions. In the months leading up to the conference, The Economist will be publishing guest columns by experts on the economic issues involved. Here, Felipe Calderón, former President of Mexico and Chair of the Global Commission on the Economy and Climate, and Ricardo Lagos, former

Прочети още: Latin American economies should show leadership on climate negotiations

Big hunk of junk

Just 25 years ago less than a quarter of corporate-bond issuers were ranked speculative, or junk. Now, according to Standard & Poor’s, a rating agency, it is nearly a half. Growth in the market is due to a number of factors. Investors are more willing to buy high-yield debt, thanks to low interest rates; banks are retreating from corporate lending, particularly in Europe; companies are keen to borrow,

Прочети още: Big hunk of junk

Компания Сансити